По повод 24 май- Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност в Регионална библиотека “Никола Фурнаджиев” гостува изложба на Пловдивската народна библиотека „Калиграфско-художествени школи и писарски средища по българските земи“. Тя представя образци на славянската ръкописна колекция на библиотеката, които се съхраняват в отдел „Специални сбирки“.
Експозицията показва разнообразния състав на колекцията, който е показателен за процеса на миграция на книжовните паметници през Средновековието и в по-ново време. Акцентът е върху най-значимите писарски средища през ХV–ХVІІІ в. – тези в Етрополе, Карлово, Аджар, Куклен, Котел.
Етрополската школа е съсредоточена в етрополския манастир „Св. Троица“, където в продължение на едно столетие се създава не само значителна ръкописна продукция, но и се формира оригинална калиграфско-писарска школа чрез продуктивно преплитане на български, сръбски и румънски художествени влияния. Основател и най-изявен представител на тази школа е калиграфът-орнаментатор йеромонах Даниил. Според някои изследователи именно в пловдивската сбирка се намира най-ранният познат засега ръкопис на този изтъкнат български книжовник – това е Требник от 1592 г.
Карловско-аджарската школа работи в село Аджар (дн. Свежен), Карловско и е едно от най-оживените книжовни средища през епохата на османското владичество, което се налага като преписвачески, дамаскинарски и художествен център. Най-изтъкнат представител на школата е поп Йовко. В пловдивската сбирка се намира единият от общо двата известни и запазени досега негови ръкописа – Поп Йовков пентикостар от 1636 г.
Кукленската школа се създава в Кукленския манастир „Св. св. Козма и Дамян“, за който има сведения, че през цялото Средновековие развива активна книжовна и просветна дейност. Тук работи прочутият книжовник и илюстратор Кръстьо Граматик, един от най-известните калиграфи и орнаментатори на своето време. В Пловдивската библиотека се пазят негови ръкописи от края на XVII в.
Котленската школа е писарско средище от по-късните български книжовни центрове.
Отличава се с особен тип полууставно писмо и общ маниер в художественото оформление. Особено характерно за нейните ръкописи е навлизането на новобългарски езикови черти. Сред кръга книжовници от тази школа, чиито ръкописи се пазят в Пловдив, се откроява името на поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански), преписал част и изработил подвързията на Котленски сборник от средата на ХVІ век.