В истинско събитие и незабравима вечер се превърна срещата-разговор в Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ в сряда привечер с писателката Мария Лалева, автор на „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“ Над стотина читатели и почитатели на писателката уважиха гостуването на Мария Лалева, която беше представена от директора на библиотеката Лъчезар Риков. Мария Лалева сподели вълненията и преживяванията си, когато е писала двете си книги, превърнали се в бестселъри и посрещнати с небивал интерес от родните книгомани. Ето какво сподели талантливата писателка пред дошлите на срещата :“Дълбоко вярвам, че хората са взаимно свързани. Ние всъщност много си приличаме. Всеки човек притежава една много фина струна за истината, която чува и вижда и е много трудно да бъде излъган. Знам, че когато си автор, когато се осмелиш да покажеш дали собствените си рани, дали собствените си въпроси, дали собственото си колебание-ти трябва да си максимално честен първо със себе си, защото иначе никой друг няма да ти повярва. И аз затова толкова дълго писах „ Живот в скалите“, защото „Живот в скалите“ е писана на части, бавно, с ясното съзнание, че излизам извън всички рамки, извън всички правила за роман и за такъв тип повествование. Исках една наглед обикновена история да бъде разказана през 5 героя. Няма главен герой, защото главният герой в живота е човекът, без значение как се казва-дали е малкият Павел, дали е Луиза, дали е Михаил, дали е оня мек като кадифе разказвач на приказки Демир, дали е баба Анастасия, дали е Марина-тази красива изстрадала възвишена жена-няма никакво значение. Всеки един от тях е главният герой. Затова толкова трудно сега пиша сценарий, защото в киното се изисква да има главен герой, да има действие. Това вътрешно движение на героите е трудно за екранизация. Аз не мога да напиша едно нещо, ако не си го представям-каква музика свири, има ли вятър, има ли облак над слънцето-това всичко си го представям, дори да не е описано. „Пасиансът на архангелите“ е книгата, която компенсира липсата на динамично действие в „Живот в скалите“. В тази книга оставях лично за мен неразгадани въпроси. Всъщност, с двата романа написах най-дългите писма от Мария Лалева до Мария Лалева, разделих се на много герои и всеки от тях ми даваше неговия си отговор. Героите са като децата-даваш им живот, създаваш ги и в един миг те започват да не те слушат. Те започват да искат да направят нещо различно от това, което ти си написал в един много подробен файл. Ще ви дам пример с Петър-този противоречив мъжки образ, в който, всъщност, аз безнадеждно се влюбих в края на книгата. Разбира се, че наблюдавах реалния прототип и исках, накрая, когато той е изгубил всичко-изгубил е една жена, която вече отдавна не обича или си е мислел, че обича, загубил е наистина жената, която обича, загубил е възможността да бъде баща на единственото дете, което има. Той не знаеше какво да направи с едно капризно и наранено дете в себе си и в този миг аз исках да го накажа заради всичката болка, която е причинил-да си тръгне сам. И финалните думи-„Защото, Кора, закъде сме без ангели ?“ и да си умре в забвение и в самота. Този човек клекна, прегърна кучето и каза : „ Кора, сърце мое! Аз ще следвам любовта. „ Понякога ангелите се отдалечават, защото човек трябва да разбере, че разстоянието е най-малкото нещо, което разделя хората“. Това е в „Пасиансът на архангелите“, който се роди напук на мен. Трябва да дадеш свобода на другия, дори и да сгреши“.
„Пасиансът на архангелите“ разказва за семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. „Човешкият свят, разделен на черно и светло, ад и рай, лъжа и истина, его и душа се разкрива чрез история, наситена с предизвикателства и болка“, споделя Мария Лалева.
Името на Мария Лалева е известно в съвременната българска литература още с излизането на стихосбирките „Личен архив“ (2013) и „Не съм ви ближна“ (2016), които претърпяват няколко преиздания през годините. Но истинска популярност и любов от страна на многобройните почитатели й донася романът „Живот в скалите“. Макар да излиза през октомври 2018 г., само за три месеца се превръща в бестселър на годината според класацията на престижната верига книжарници „Хеликон“.
Мария Лалева е отличена и с престижната награда „Жена на годината“ на сп. „Грация“ в категория „Култура“ за 2019 г. През същата година издава и стихосбирката си „Благословете Юда“.
Сред първите читатели на „Пасиансът на архангелите“ са Георги Тошев, Мира Добрева, Силвия Лулчева, Нели Хаджийска и Даниела Кузманова. Ето какво споделят за книгата:
„Пасиансът на Архангелите“ е книга за греха и покаянието. Обяснение в любов към живота. След успеха на първия си роман „Живот в скалите“ Мария Лалева поема по нов път в литературата. Предлага игра на карти. Пасианс, в който смъртта и прошката се срещат. Пасиансът е игра на търпение. В живота смирението е ключът към щастието.“ – Георги Тошев
„Безчисленото небесно множество от ангели се е спускало над ръката на Мария. Тъкмо безплътните им същества придават такава поразяваща сила на тази книга – иначе тя би била повече човешка. А сега не е. A там, където са ангелите, там е доброто. Прочетеното в този роман е като избавление.“ – Мира Добрева
„Книга за светлината, която носим, а я търсим другаде!
Книга за силата, с която сме родени, а се учим да загубим, за да я градим наново!
За Любовта, за която трябва да се събудиш!
Книга за човекознанието, в което човек опознава Бог, опознавайки себе си!“ – Силвия Лулчева
„Пасиансът на архангелите“ е един вълнуващ път, който започва с първата страница на тази Библия за живота и продължава дълго след като си я прочел. Мария не е просто великолепен писател, тя е истински изповедник. Мил, но безкомпромисен в желанието да се огледаш в себе си.“ – Нели Хаджийска
„Мария Лалева извиси своите Скали до звездите.
И те стигнаха там, където Земята и Небето се докосват.
Голям е Богът в Мария.
Затова тя изкачва своите върхове мъдро, с търпение и с Любов.
Тази книга не идва при вас. Вие сами отивате при нея…“ – Даниела Кузманова
***
Цитати от „Пасиансът на архангелите“ от Мария Лалева:
„…Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца. И човеците я играят всеки път, във всеки свой живот като за последно. Но съм убеден в едно – ще искат да я играят вечно…“
„Странно е… Малкият човек искрено вярва, че е по-голям от истината. Не мисля, че Бог ни е направил толкова глупаво самонадеяни. “
„А всяка разплата минава през истината. Отложените истини винаги се изплащат с най-тежките лихви. Добре е да помниш, че съдбата няма длъжници.“
„Последната котва е най-тежка, Екатерина. И ако прекалено много те бави или изцежда, режи я, но отплувай! Довери се на морето, не на кораба.“
„Когато счупиш някого, започни да събираш себе си. “
„Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания… “
„Демонът обича себе си чрез теб. Доколкото извратено може да обича злото… Преяло с болката на душата ти, то се оглежда в собствените ти очи – уж твои, и се усмихва… На себе си.“
„Добър ловец е миналото, красиви са капаните му. Едва сега разбра игуменката защо при първата им среща Юстина беше нарекла миналото „стръвта на дявола“. Проумя, че хората горещо ще обичат и яростно ще бранят границите на познатото заради енергията, която са вложили в създаването му, заради привидното спокойствие и лекотата, с които нещата се случват в познатия свят, с познатия човек. И най-вече заради това, че познатото не плаши, защото уравнението не крие неизвестни. Просто там уравнение вече няма.