Поетът Рафаел Попов представи стихосбирката си „Момчето не си отива“ в Регионална библиотека „Н. Фурнаджиев“. В зала “Перото“ бяха дошли много негови близки, бивши съученици, приятели от годините, когато е живял в Пазарджик. Поздравителен адрес до автора изпрати кметът на Община Пазарджик Петър Куленски. „Особено ми е приятно от името на нашата общественост, от името на дейците на културата и изкуството и лично от свое име да Ви поздравя с „Добре дошъл!“ в родния град.
Поднасям своите най-искрени поздрави и по повод представянето на Вашата стихосбирка „Момчето не си отива“, чийто домакин е Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“. Вашите литературни творби са израз на естествения стремеж на човека да търси духовни измерения на представите си за света и хората. Днес искам да изразя уважението си към Вас, което ние изпитваме към човека и твореца, роден в нашия щедър на таланти край“, пише в него. А поетът благодари за топлите думи на кмета на Пазарджик.
„ Тук израснах, тук станах човек, Пазарджик ме формира като гражданин“, каза пред гостите си Рафаел Попов. Творецът бе представен от колежката си по перо Албена Тодорова, която направи анализ на четирите поетически раздели в книгата, събрани в 160 страници. „Потопен в своите житейски грижи авторът се опитва да разгадае човешки истини и да представи животът в различните сезони от годината“, каза Албена Тодорова. „Осъзнах колко много ми е дал градът и колко много ми липсва“, призна Рафаел Попов, който определи себе си като „наивник, който мечтае да остави следа“. „Макар и за кратко радостта се връща – отново съм в бащината къща“, връща спомените си назад във времето- за детството, младостта, живота в родния град – „там, където се раждат мечтите и Марица унесено за Егея мечтае“. Чрез съкровените си стихове творецът подчертава, че „Момчето не си отива“, тъй като осъзнава, че старостта всъщност е „втора младост“ и чрез спомените за „свидни близки“ чувства, че не е сам. Пред очите му оживяват Старата поща с часовниковата кула, катедралната църква „Успение на Света Богородица“, Марица и „вдишайки аромата липов, бързам да прекрача бащиния праг“. И се пита „дали градът е същият и дали още ме помни“. В края на емоционалната среща поетът раздаде автографи на своите почитатели.